Белег за постигането на Йога, на връзката между индивидуалната енергия Кундалини и Всепроинкващата енергия на любовта около нас е постигането на състояние на съзнание без мисли, Нирвичара самадхи, наричано още покой на ума или умствена тишина.
В мигове на огромна радост, покой или възхищение, когато „дъхът е спирал” пред някоя прекрасна природна картина или узнавайки някоя чудесна новина сме били наистина в съзнание без мисли, „тук и сега” и сме се наслаждавали на този миг, който ни се е струвал цяла вечност.
Съзнанието без мисли е именно това „тук и сега”, когато осъзнаваме красотата на настоящето и реалността, без да се лутаме в лабиринта на спомените от миналото, което вече не съществува, без да кроим в мислите си планове за бъдещето, което не можем да предвидим и контролираме.
За съвременния човек е огромно предизвикателство да се абстрахира от океана от информация, който го залива отвсякъде и това с времето предизвика хроничен стрес и умора. Всеки изпитва потребността да „не чува мислите” в главата си, но малцина намират подходящия метод. Човек пробва да чете и научи повече за това как другите са постигали този така желан покой на ума, но умът му работи още по-усилено и мислите не спират. Проблемът е, че човек несъзнателно се опитва да наложи на ума си да замълчи.
Широко рекламираните техники като концентрация на мисълта, визуализация или повтарянето на мантри само влошава положението, защото кара мислите да текат още по-активно, макар и в една посока. Техниките за дишане временно облекчават мисленето, тъй като мислите се насочват към контрола на дишането, но пък тези техники водят до прекомерното загряване на Десния енергиен канал, Пингала нади. Хипнозата и опитите за контрол върху подсъзнанието в крайна сметка се основават на опасна зависимост от чужди сили и причиняват отслабване на Левия енергиен канал, Ида нади.
„Медитацията е единственият начин да израствате... защото когато медитирате, вие сте в тишина, вие сте в съзнание без мисли. Тогава се осъществява растежа на съзнанието.” Шри Матаджи нирмала Деви.
Единственият начин за постигане на съзнание без мисли или за покой на ума е постигането на равновесие между енергиите на Левия и Десния канал чрез събуждането на Кундалини и издигането й по Централния канал, Сушумна нади. По този начин вълните от мисли, идващи от миналото или насочени към бъдещето, постепенно затихват и разстоянието между две мисли става все по-голямо, водейки ни към по-продължително състояние на съзнание без мисли. Усещането тогава е за вътрешен мир, лекота, хладен бриз по дланите, в различни части на тялото и над главата, което не е субективно възприятие, а може обективно да бъде регистрирано от различни уреди като поток от енергия или вибрации.
Индийската класическа музика, както и музиката на Моцарт, Хендел и Бах също помагат за по-бързото навлизане в съзнание без мисли.