„Вие не можете да знаете предназначението на своя живот, докато не се свържете със силата, която ви е създала.” Шри Матаджи Нирмала Деви

Обикновено хората на Запад смятат, че йога и медитация са две различни практики от Изтока – първата за усъвършенстване на тялото, а втората за контролиране на ума.
Всъщност думата „Йога” има санскритски корен и означава „единение, връзка” – връзката между индивида и вселената, между микрокосмоса в нас и макрокосмоса около нас, между нашия Дух и Абсолюта.
Патанджали, създателят на най-древния и известнен теоретичен, философски и  практически трактат за йога – „Йога сутра” или сборник от 196 афоризма за Йога – още в началото на своя сборник отбелязва, че същността и началото на Йога е повторното свързване на човешкия Дух с Абсолюта. Всички описани от него техники или практики са само едно средство за постигане на тази висша цел.
Патанджали в главата „Аштанга Йога” (осем стъпки към Йога) препоръчва човек да се придържа към т.н. въшни начални практики, като напр. асана (упражнения за контрол върху  тялото) и пранаяма (контрол върху ) дишането. Западната цивилизация за съжаление свързва тази древна духовна философия и практика най-вече с външните й помощни средства – физическите упражнения (асаните) и техниките за дишане, чрез популярните школи на хатха йога, раджа йога, карма йога. 
Но най-висшето състояние в йога в миналото се е постигало вътрешните (антар) практики, като дхарана (концентрация), дхяна (букв. наблюдение, медитация) и самадхи (единство, освобождение). Първите два типа са характерни за даоизма, будизма, дзен, суфизма, християнските мистици, както и за много модерни западни течения, където се използва комбинация от различни способи за концентрация на ума и повтаряне на определни думи или фрази.
Думата „медитация” е от латински произход и означава най-общо „размишлявам, съзерцавам”, като с течение на времето е станала синоним на разнообразни положителни практики за контрол и релаксиране на ума. В същото време, на днешния „пазар на духовността” се предлагат с етикет „медитация” всевъзможни опасни техники за хипноза, въздействие върху подсъзнанието, спиритуализъм и пр.
Сахаджа Йога (спонтанна Йога, единство) е от съвсем различен тип медитация, тъй като започва с последната, най-висша стъпка от „Аштанга Йога”, а именно с постигането на спонтанно единение на вниманието и Духа с Абсолюта чрез събуждането и издигането на първичната майчина енергия Кундалини. В този смисъл тук се практикува Антар Йога, вътрешна Йога, вътрешна връзка.
Медитацията в Сахаджа Йога бележи скок в еволюцията на човешкото съзнание, а именно постигането на колективно съзнание и се практикува по целия свят безплатно. Чрез нейното практикуване медитация нашето познание достига нови измерения, в които Абсолютната истина може да бъде почувствана осезаемо върху централната нервна система под формата на хладен или топъл полъх.